Владо Пенев, чиито бесен сценичен хъс  не допуска почивен ден,

Владо Пенев, чиито гневен театрален хъс  не позволява почивен ден, тази вечер се вихри в два спектакъла от програмата на интернационалния фестивал във Варна. От 17 и 30 часа публиката го гледа в касоразбивача на „ 199 “ „ Приятнострашно “ – шлагер от самобитната трилогия на драматурга Яна Борисова и режисьора Галин Стоев със съучастието на художника Юлиян Табаков.  Другите звезди под прожекторите са Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Снежина Петрова. Историята е за Фани, която се е вглъбила в макета за градина, който построява в своя цветарски магазин. Той притегля към себе си нейните другари и ги събира в чудноват любовен четириъгълник, в който като че ли се случват по-скоро придвижвания на душата, в сравнение с забележими събития… " Този текст е за нюансите - на страстите, връзките и цветовете. Зад всяка казана дума се крие по една огромна история. Докато си седиш и нищо не правиш, може циклон да отнесе къщата ти, а ти да останеш в същата поза с чувството, че нещо става, само че не си сигурен какво. За всеки, който написа, вдъхновението е безценен и труднонамираем опиат. Когато го откриеш, се превръщаш в пианист, намерил пиано на необитаем остров ", твърди Яна Борисова. И добавя, че огромната тематика на " Приятнострашно " е щастието - то пък е променлива големина и в никакъв случай не може да се трансформира от теорема в аксиома. " Решението на теоремата има хиляди разновидности и това ни трансформира в прочувствени математици ", безапелационна е авторката. Борисова назовава Снежина и Радена принцеси, които пият чай в пустинята, до момента в който тя ги рисува, Стефан Вълдобрев и Вежен Велчовски са двете мъжки партии, които постоянно ще композира, а Владо Пенев е всичко, което Яна се пробва да опише. " Приятнострашно " е обществен диалог за интимността и проявленията й в актуалния свят. Пиесата маркира нетрайните и по този начин нужни пространства на деликатност. Това е поетика на копнежа в свят, който изключва докосването. Сцените носят органиката на документални записи, на подслушани диалози ", добавя Галин Стоев. Неслучайно той употребява претекстове от пиесата и в игралния си дебют „ Безкрайната градина “.  Постановката има Икари и Аскеери, а гастролите из Европа са същински успех. Във Варна тази вечер ще се въртят надписи на британски език.



За разлика от своя спокоен и тънък арменец в „ Приятно ужасно “, Владо Пенев е ужасяващо залитащ и търкалящ се маргинал в „ Пияните “ на Иван Вирипаев от афиша на Малък градски спектакъл „ Зад канала “ с обичайното за Явор Гърдев съучастничество на Никола Тороманов, Калин Николов и Свила Величкова. Другите „ пияни “ са Весела Бабинова, Иван Бърнев, Луиза Григорова, Анастасия Лютова, Пенко Господинов, Светлана Янчева, Герасим Георгиев-Геро, Василена Атанасова, Петър Калчев, Бойко Кръстанов, Христо Пъдев, Никола Мутафов, Христина Караиванова. Те са добре сложени представители на актуалното общество. Пиянството им е идея, метафора и положение, в което всеки доближава до парадоксално духовно признание в метафизичната „ драмедия “,  която граничи с парадокс. Спектакълът има сума ти награди, както и надписи на британски.